|
позалютя̀вам1, -аш, несв.; позалютя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. позалютя̀л, -а, -о, мн. позалютèли, св., непрех. Само 3 л. Залютявам малко, ставам малко лют. От чушките салатата позалютя.
позалютя̀вам2. Само 3 л. ед. позалютя̀ва ми несв.; позалютèе ми, мин. св. позалютя̀ ми, св., безл. Залютява ми малко. От пиперката ми позалютя.
|