позамижàвам, -аш, несв.; позамижà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Замижавам малко или от време на време. Пълнолик месечко... спрял се е току над самата Букова поляна и, позамижал малко с едно око, заслушал се е в чудното свирене на младия овчар. Влайков. Дядо Стоилко слушаше, позамижа и изведнъж блъсна с пестник масата. А. Страшимиров.
|