позамѝслям се, -яш се, несв.; позамѝсля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Замислям се малко. Сега той постоя малко, загледан в тая посока, позамисли се и бавно тръгна към училището. Йовков. А тя изведнъж като че ли се поуплаши, позамисли се, умълча се и току поглеждаше с бързи, втренчени погледи съседа си. Дим. Талев. Бях се позамислил малко за едни мои работи. Влайков.
|