позапѝрам, -аш, несв.; позапрà, -èш, мин. св. позапря̀х, прич. мин. св. деят. позапря̀л, -а, -о, мн. позапрèли, св., прех. Запирам малко или за малко. Море лудо, кутро младо! / позапри си бърза коня, / да не ме загазиш, да не ме сломиш. Нар. пес. Позапрете колата да си починат конете. позапирам се, позапра се страд.
|