позапѝрам се, -аш се, несв.; позапрà се, -èш се, мин. св. позапря̀х се, прич. мин. св. деят. позапря̀л се, -а се, -о се, мн. позапрèли се, св., непрех. Запирам се малко или за малко. Ние се позапряхме под могилата, за да си починат добитъците. Вазов. Той се позапря, помисли малко и пак се втурна в лозето. Д. Немиров. Кога се доближи до долинката, той се позапря мъничко. Влайков.
|