позаприкàзвам, -аш, несв.; позаприкàжа (диал.), -еш, мин. св. позаприкàзах, св., прех. Заприказвам някого за малко. Добре, че барем детето се намери да позаприкаже и да посрещне малко по-човешки Нанка. Влайков. позаприказвам се, позаприкажа се страд.
|