позастаря̀вам, -аш, несв.; позастарèя, -èеш, мин. св. позастаря̀х, прич. мин. св. деят., позастаря̀л, -а, -о, мн. позастарèли св., непрех. Застарявам малко. Той беше позастарял, понатежал малко, но пак личеше лекият му нрав. Дим. Талев. Позастарял е, откак не съм го виждал.
|