позасỳквам, -аш, несв.; позасỳча, -еш, мин. св. позасỳках, св., прех. Засуквам малко. Какво ще правим... То се видя вече какво ще правим, – каза Велко и позасука дебелите си мустаци. Йовков. Те не продумваха нито дума, въртяха брадвите един след друг или пък се спираха само да позасучат ръкавите на конопените си ризи. Ст. Загорчинов.
|