|
позатъпя̀вам1, -аш, несв.; позатъпèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. позагъпя̀л, -а, -о, мн. позатъпèли, св., непрех. Ставам малко тъп, затъпявам малко. Позатъпях от това еднообразие.
позатъпя̀вам2, -аш, несв.; позатъпя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Направям нещо да стане малко тъпо, притъпявам малко. позатъпявам се, позатъпя се страд.
|