позачỳвам, -аш, несв.; позачỳя, -ỳеш, мин. св. позачỳх, прич. мин. страд. позачỳт, св., прех. Зачувам, научавам се отчасти по слух за нещо. Беят и той беше позачул за такова мърдане на раите. Вазов. Позачух, че щял да се жени.