позая̀квам, -аш, несв.; позая̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Заяквам малко. Николина не се боеше от работа... Мъкнеше вода от селския геран – отначало на ръце, а като позаякна – с кобилица на рамо. Г. Райчев. А кога позаякнах и можех вече да крепя на главата си по-голямата тепсия, замеси ли мама турта, винаги аз ще я нося на фурната. Влайков.
|