позволѝтелен, лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. 1. За документ – с който се дава позволение за нещо. Позволителен билет. 2. Като същ. ср. позволително – документ, с който се позволява нещо, обикн. търгуване; разрешително. Позволително за продажба на спиртни напитки. Позволително на лов.
|