позволя̀вам, -аш, несв.; позволя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Давам право, съгласявам се някой да прави нещо; разрешавам. Те не позволяваха вече на децата си да се събират и играят заедно. Елин Пелин. Господине, позволете ми да направя при вас едни справка. Вазов. Няма ли да позволите да поприказваме по-надълго върху тая тема? Йовков. 2. Давам възможност да се прави нещо; допускам, давам. Не се виждаше нищо, защото дългият ред от върби край реката не позволяваше да се види какво има отвъд тях. Йовков. На два метра от върха едно издадено камъче позволяваше да се стъпи добре с единия само крак. Ал. Константинов. Остри снежинки се лепят по счете и не ни позволяват да гледаме предалече от носа си. Н. Фурнаджиев. позволявам се, позволя се страд. □ Позволявам си – давам си самоволно право да направя нещо; осмелявам се, дръзвам. Той пръв път си позволи тая скромна бележка на приятеля си. Вазов. Буцов говори, че не може да търпи войник, който си позволява да възразява и иска много да знае. Йовков. Аз пък те съветвам, Бартович, да пазим приличие и да не си позволяваш много. Вазов. Позволявам си лукса – правя нещо, което не отговаря не положението и на възможностите ми.
|