|
позвъня̀вам1, -аш, несв.; позвъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Звъня кратко време, натискам звънеца да звъни. Когато Цеца позвъни към десет часа, Николина едвам се домъкна до вратата да ѝ отключи. Г. Райчев. После той позвъни. Влезе писарят. Йовков.
позвъня̀вам2, -аш, несв.; позвъня̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. Само 3 л. Издавам звън кратко време. В това време телефонът позвъня.
|