поздравя̀вам, -аш, несв.; поздравя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изказвам добри пожелания при среща Няколко души минувачи го поздравиха на име. Вазов. Момата ме поздравява весело с добре дошъл. Ал. Константинов. Всички го поздравиха от сърце и му пожелаха добра сполука. Елин Пелин. Хората не търсеха обществото му, не канеха, някои престанаха да поздравяват. Стаматов. 2. Правя знак някому като израз на поздрав. Поздрави я с поклон и ѝ целуна почтително десницата. Вазов. Бае Марин често си сваляше капелата да поздравява ту тоя, ту оня. Влайков. Македонски ги поздрави с кимане на гласа. Вазов. 3. Изказвам радостта си някому по случай на успех, победа, празник и др.; честитя. Той си каза бързо и неясно името, поздрави с празника Нилов и на поканата му седна. Вазов. поздравявам се, поздравя се възвр., страд. и взаим. Сарандовица подигна очите си от тезгяха и весело се поздрави с дядо Гено. Йовков.
|