позѝция ж. (лат). 1. Място с окопи, заети от войскова част при сражение. Оръдия бяха поставени на позиция и артилеристите ги замаскирваха с шубраци и клоне. Йовков. Позицията има няколко картечни гнезда. Л. Стоянов. Откъм позициите не се чуваха топовни гърмежи. Йовков. 2. Обикн. мн. Състояние на нещата в определено време; положение. Заздравяване икономическите позиции на страната. 3. Прен. Гледище, становище, мнение Позицията, която зае, беше много примирителна и не се споделяше от никого. Дим Димов. Идейни позиции. □ Заемам позиция (книж.) – а) Воен. Заемам удобно място за сражение. Част от войниците бяха успели да заемат удобни позиции в района на гарата. Дим. Димов. б) Определям гледището си по някой въпрос. Ключова позиция (воен.) – най-важна, възлова позиция. Открита позиция (воен.) – позиция без окопи. Подпоручик Нейков... с точен огън бе извадил от строя прислугата на едно пехотно оръдие, което стреляше от открита позиция срещу настъпващата рота. Вежинов.
|