позлàта ж. 1. Тънък златен пласт върху предмет. Залата... и наше изписани с арабески стени, дървен потон, украсени с изкусни резби, нашарени с. ярки разноцветни багри и позлати. Вазов. 2. Поет. Златен цвят, златно сияние. Старата дъбова гора... глъхнеше вече под есенната си позлата. Вазов. Над тях (вършините) бавно се издигна слънцето и в лека позлата обля крайбрежния рид. П. Ю. Тодоров. Ярко блещяха узрелите ниви, като че тая позлата идеше и нахлуваше из полето. Йовков.
|