позлатя̀вам, -аш, несв.; позлатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Покривам предмет с тънък пласт злато. Ту премива с някаква вода сребърни кръстета, ту нещо позлатява – работи си момчето като златарин. Влайков. Позлатявам пръстен. 2. Поет. Обикн. за светлина – обливам с лъчите си нещо, та изглежда като златно. Дъждът мигновено се пресече заедно е веявицата, а месецът позлати краищата на разкъсаните облаци. Вазов. Но мина зима снеговита, / отиде пролет дъждовита, / знойно лято позлати / довчера злачни широти. Яворов. През гъстата мрежа на клоните слънцето се спуска към запад и позлатява тук-там дънерите. К. Константинов. 3. Прен. Разг. Плащам скъпо и прескъпо някому за нещо. Позлатиха го за тая услуга. позлатявам се, позлатя се страд.
|