|
познàвам1, -аш, несв., прех. 1. Имам знания, познания по нещо. Никой, разбира се, по-добре не познаваше от него устройството на вършачката. Йовков. Книгите... бяха български и френски и никой от тия, на които бяха възложили да ги прегледат, не познаваха тия езици. Величков. Познава добре историята на този край. 2. Имам лични връзки, отношения, познанство с някого. Кажи ми кое е това момиче, от кога го познаваш. Йовков. Той беше родом от Бяла черква и познаваше всичките, но и него познаваха всички. Вазов. Доде имаш, до тогава те познават. Погов. || Известен ми е някой по лице, име и под. Всички го познаваха, но никой не знаеше откъде беше дошел. Елин Пелин. Мръкна се и по пътеки, които само той познаваше, Косан вървеше из гората. Йовков. Нито ги знам отде са, нито ги познавам кои са. Йовков. Нанкова млада снашице, / от де ме знаеш, познаваш, / че ме Дамян викаха? Нар. пес.
познàвам2, -аш, несв.; познàя, -àеш, мин. св. познàх, прич. мин. страд. познàт, св., прех. 1. Схващам. разбирам. Ръката на чирака затрепера, бръсначът се затресе в нея... Бедното момче познаваше, че бръсне Левски. Вазов. Тя познаваше по очите какво иска той и какво му трябва. Влайков. Вечер по гузния му вид бащи му познаваше веднага, че е бягал от училището. Вазов. 2. Откривам, отгадавам. Е, дядо Гено! Сега пред всички мога да кажа, че познаваш. Каза, че таз година ще има берекет, и ей на! сбъдна ти се думата. Йовков. По звездите времето познаваше Валя, както старият матрос. Багряна. Ако врачка познаваше, за себе си би познала. Погов. познавам се, позная се страд.
|