познàвам се, -аш се, несв., непрех. 1. Имам познанство, взаимни връзки с някого. В малките градове хората отблизо се познават помежду си. Йовков. Всички, що се познаваха малко или много с Бойна, стояха на тръне. Вазов. Кънчо се познаваше и с него, но малко и от скоро. Влайков. 2. Само 3 л. Личи си, вижда се. Пътят става все по-върл и мъчен, понякога се и не познава по сипеите. Вазов. Дирите на лисицата се познаваха по туй, че тук-таме снегът беше поприбръснат като с метла – там лисицата, както ѝ е обичаят, беше превъртяла опашката си. Йовков. Познаваше се, че тоя момък криеше в душата си някаква мисъл и мъка. Вазов. В нужда се другар (приятел) познава. Погов.
|