познàйник, мн. -ци, м. Човек, с когото се познаваме, имаме познанство; познат. Атанас с всекиго се здрависва и разменя по една приятелска дума, като с познайници. Вазов. Стоян наблюдаваше дружелюбно редките минувачи, сякаш търсеше да види между тях свои стари познайници. Дим. Димов.
|