познàт, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от позная. 2. Като прил. – когото познаваме; известен. Тия очи и тая мъка в тях му бяха познати. Йовков. Тази стая ѝ беше толкова позната, но сега ѝ изглеждаше по-нова, по-светла, по-широка. Дим. Димов. 3. Като същ. м. познат и ж. позната – човек, с когото се познаваме; познайник. Всички, що сте тука, приятели, познати, непознати, всички да пием по чаша за малкия Иванчо. Елин Пелин. Ние се здрависахме сърдечно като стари познати. Ем. Станев.
|