позовàвам, -аш, несв.; позовà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. Повиквам, извиквам някого. Вървях, забързал по улицата, когато отсреща ме позова някой. Г. Райчев. Позова той триж под ред Петранка високо по име и поръча да му я доведат. Ц. Церковски. Биволицата се раздвижи, извърна глава към малкото си, позова го с късо нежно мукане. Г. Райчев. || Обръщам се със зов към някого. Както позовеш народа, така и той ще ти отвърне. Дим. Талев. Когато позове живота – първи зов / е юнашкото сърце пръв отзив да намери. П. П. Славейков. позовавам се, позова се страд.
|