позòр, мн. няма, м. 1. Срамно излагане, опетняване; безчестие. Самият позор не туря такъв подъл печат на лицето, както страхът. Вазов. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! Ботев. Позорът е позор, когато стане явен. Вазов. За срам а позор, всички вие сте се повлекли по тоя човек. Дим. Талев. Позор и престъпление ще бъде само ако скръстим вече ръце, ако плюем на идеала си. Вазов. 2. Като междум. Възглас за изразяване на дълбоко възмущение. Насилия се вършат. Позор! Позор! Йовков.
|