поизбеля̀вам, -аш, несв.; поизбелèя, - èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизбеля̀л, -а, -о, мн. поизбелèли, св., непрех. Избелявам малко. Лицето му беше поизбеляло, избистрено и слабо. Йовков.