поизбледня̀вам, -аш, несв.; поизбледнèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизбледня̀л, -а, -о, мн. поизбледнèли, св., непрех. Избледнявам малко. От уплаха лицето му поизбледня. Спомените за тия събития поизбледняха.