поизвехтя̀вам, -аш, несв.; поизвехтèя, -èеш, мин. св. поизвехтя̀х, прич. мин. св. деят. поизвехтя̀л, -а, -о, мн. поизвехтèли св., непрех. Извехтявам малко. Дрехите и шапката му бяха поизвехтели.