поизвѝвам, -аш, несв.; поизвѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. поизвѝт, св., прех. и непрех. Извивам малко или от време на време. Той с мъка поизви главата си и пришушна с глас. Вазов. Като стигнеш до чешмата, ще поизвиеш на дясно. поизвивам се, поизвия се страд.
|