|
поизгàрям1, -яш, несв.; поизгоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизгоря̀л, -а, -о, мн. поизгорèли, св., непрех. Изгарям1 малко. Лицето ѝ беше румено, поизгоряло. Йовков. Как е царевицата? – попита го старата. – Поизгоряла. Трябва да режем вършето. Г. Караславов.
поизгàрям2, -яш, несв.; поизгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Изразходвам малко от нещо, като го горя. Поизгорихме доста от дървата за зимата.
|