поиздỳвам, -аш, несв.; поиздỳя, -ỳеш, мин. св. поиздỳх, прич. мин. страд. поиздỳт, св., прех. Издувам малко или от време на време. поиздувам се, поиздуя се страд. Устните му се поиздуха, поиздуха, като че ли ще духа свещ. Чудомир.