поизклѝнчвам, -аш, несв.; поизклѝнча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Изклинчвам малко или от време на време. Този Димитър бе от ония селски хитреци, дето гледат все да поизклинчат и да послъжат. Кр. Григоров.