поизкрещя̀вам, -аш, несв.; поизкрещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизкрещя̀л, -а, -о, мн. поизкрещèли, св., непрех. Изкрещявам малко от време на време. Като го присвие раната, той поизкрещява.