поизкривя̀вам, -аш, несв.; поизкривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изкривявам малко. Когато гледаше с другото си око, имаше обичай да си поизкривява главата, както правят птиците, като че гледаше към небето. Йовков. На ботушите дрънчеха тежки шипове, малко поизкривени и ръждясали. Ст. Загорчинов. поизкривявам се, поизкривя се страд.
|