поизкуфя̀вам, -аш, несв.; поизкуфèя, -èеш, мин. св. поизкуфя̀х, прич. мин. св. деят. поизкуфя̀л, -а, -о, мн. поизкуфèли св., непрех. Изкуфявам малко. Бре деца, – заговори бащински той – това е земя. С нея шега не става. Стар съм, поизкуфяла ми е главата, но послушайте ме. Кр. Григоров.
|