поизлѝвам, -аш, несв.; поизлèя, -èеш, мин. св. поизля̀х, прич. мин. св. деят. поизля̀л, -а, -о, мн. поизлèли, прич. мин. страд. поизля̀н, -а, -о, мн. поизлèни и поизля̀т, -а, -о, мн. поизлèти, св., прех. Изливам малко или от време на време. Много нещо още му се ще да поизлее от това, което с наболяло на сърцето му. Влайков. Поизлях от водата, че е много. поизливам се, поизлея се страд.
|