поизлѝзам, -аш, несв.; поизля̀за, поизлèзеш, мин. св. поизля̀зох, поизлèзе, прич. мин. св. деят. поизля̀зъл, -зла, -зло, мн. поизлèзли, св., непрех. Излизам за малко или от време на време. Как беше хубаво и ти да поизлезеш на полето, да изпиташ възродителното действие на природата! Вазов. Тя не можеше да гледа спокойно къщната си работа и все намираше причина да поизлиза до тия до ония из селото. Елин Пелин.
|