поизмѝвам, -аш, несв.; поизмѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. поизмѝт, св., прех. Измивам малко или от време на време. Тревата се зеленееше, поизмита от дъжда, самият път изглеждаше гладък и кафяв. Йовков. Ще поизмия пода, че е много мръсен. поизмивам се, поизмия се възвр. и страд.
|