поизмѝтам, -аш, несв.; поизметà, -èш, мин. св. поизмèтох, прич. мин. св. деят. поизмèл, св., прех. Измитам малко или от време на време. Поизметете двора, като ще идват гости. поизмитам се, поизмета се страд.