поизмъ̀квам, -аш, несв.; поизмъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. поизмъ̀кнат, св., прех. Измъквам малко или от време на време. Черньо седна на камъка до къщните врата в двора си, като си поизмъкна ятагана, за да му не додява. А. Страшимиров. поизмъквам се, поизмъкна се страд.
|