поизостàвам, -аш, несв.; поизостàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изоставам малко или от време на време. Когато наближаваха вече конака, един от въстаниците поизостана и току се скри под сянката на една широка стряха. Дим. Талев. А може би и Койчо ще рече по-скоро да си подири невяста, че зарад момичетата и той бе поизостанал. Влайков.
|