поизòстрям, -яш, несв.; поизòстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изострям малко. Походът беше поизострил ума му и разширил областта на неговите понятия. Вазов. Я поизостри ножа, че не реже добре. поизострям се, поизостря се страд.