поизпрàвям, -яш, несв.; поизпрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изправям малко или от време на време. Помъчи се да поизправи наведената си снага, но само изохка. К. Петканов. Когато легналата видя Ненка, че влезе, тя си поизправи главата и попита със слаб глас. Вазов. поизправям се, поизправя се страд.
|