поизпрàвям се, -яш се, несв.; поизпрàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Изправям се малко или от време на време. Одърът заскърца, старата разхвърли с мъка тежките черги и се поизправи. Йовков. Изведнъж той се поизправи, вдигна глава и погледна строго частния секретар. П. Спасов. Детето почна да се поизправя.
|