поизпрàщам, -аш, несв.; поизпрàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изпращам на близко разстояние. Пътниците минаха край Илови. Ило и Найда ги посрещнаха и ги поизпратиха донякъде. Г. Караславов. Дочула го Ката, мила сестра, / завикала жално, заредила: „Леле брайно, леле мили братко, / нямам нозе да те поизпратя“. Нар. пес. поизпращам се, поизпратя се страд.
|