поизпращя̀вам, -аш, несв.; поизпращя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизпращя̀л, -а, -о, мн. поизпращèли, св., непрех. Изпращявам малко. Като се наведе изведнъж, кокалите му поизпращяха.