поизприкàзвам, -аш, несв.; поизприкàжа (диал.), -еш, мин. св. поизприкàзах, св., прех. Изприказвам, споделям малко. Или пък иде у майка си, поизприкаже и болките и мъките си и там, пред нея, се наплаче хубаво. Влайков. Вечер, когато се приберат с Колча в одайчето, Тинка ще се поотпусне, ще си поизприкаже, каквото ѝ се е набрало на душата. Влайков.
|