поизпръхтя̀вам, -аш, несв.; поизпръхтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поизпръхтя̀л, -а, -о, мн. поизпръхтèли, св., непрех. Изпръхтявам малко или от време на време. Конете поизпръхтяха и вирнаха уши.