поизпъ̀чвам, -аш, несв.; поизпъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изпъчвам малко или от време на време. Младият подпоручик пристегна колана си и поизпъчи гърди, когато войниците му влизаха в града. М. Марчевски.