поизпъ̀чвам се, -аш се, несв.; поизпъ̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Изпъчвам се малко или от време на време. Кръстьо бръсна недопушената цигара, поизпъчи се като пред някакво началство, хвана му ръката, раздруса я силно, приятелски и му пожела добър път. Г. Караславов.
|