поизстѝвам, -аш, несв.; поизстѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изстивам малко. Докато поизстине кафето ѝ, отиде и заключи входната врата. Дим. Талев. Очевидно, одевешната благосклонност на ханджийката поизстина. Вазов.